Мъглявината Блестящо око

Мъглявината  NGC 6751 е позната под името Блестящо око и е пример за класическа планетарна мъглявина. В центъра и се намира много гореща звезда (140,000 градуса К), чиято радиация и звездни ветрове формират сложната структура на мъглявината. Диаметърът на   NGC 6751 е 0.8 светлинни години и се намира на  6500 светлинни години от нас в съзвездието Орел.

Image credit: Hubble Legacy Archive, ESA, NASA; Processing – Donald Waid

Шлемът на Тор

Горното космическо образувание е наречено шлемът на Тор. Каталогизирано е и като NGC 2359. Шлемът има размер от около 30 светлинни години и се намира на 15000 светлинни години в съзвездието Голямо куче. В централната му част се намира една Волф-Райе звезда, чиито звездни ветрове формират тази красива гледка.

Image credit: Martin Rusterholz (CXIELO Observatory)

IC 1805

Емисионната мъглявина IC 1805 се разпростира на повече 200 светлинни години. По форма напомня сърце, затова още се нарича и мъглявината Сърце. IC 1805 се намира на 7500 светлинни години от нас.

Image credit: Terry Hancock

Инфрачервеният Орион

Голямата мъглявина в Орион е видима с просто око като размито петънце и е известен астрономически обект. Горната снимка на този обект в изкуствени цветове е в четири дължини на вълните в инфрачервения диапазон и е получена от космическата обсерватория WISE.

Image credit: NASA, JPL-Caltech, UCLA

N11 – звездни облаци в Големия Магеланов облак

Масивни звезди, свирепи звездни ветрове и планини от прах формират един от най-големите и живописни райони на звездообразуване в Локалната група. Този район е известен като N11 и се намира в съседната ни галактика – Голям Магеланов облак. Горната снимка е получена от космическия телескоп „Хъбъл“.

Image credit: NASA, ESA, J. Lake (Pomfret School)

LL Орион и мъглявината Орион

На горната снимка в крупен план може да се види звездата LL Orionis,  чийто звезден вятър активно взаимодейства с газовите потоци в мъглявината Орион. Малката дъговидна структура малко над центъра вляво е главната ударна вълна на LL Орион с размер от около 1/2 светлинна година.

Image credit: NASA, ESA, and The Hubble Heritage Team

Финтифлюшка и NGC 4372

На южното небе, в съзвездието Муха, може да бъде видяна тъмната мъглявина Финтифлюшка. Този прахов облак изпъква добре на фона на богатото на звезди небе, на юг от съзвездието Южен кръст. В лявата част на мъглявината се вижда и сферичният звезден куп NGC 4372.   NGC 437 се намира на 20000 светлинни години от нас, докато Финтифлюшка е само на 700.

Image credit: Ivan Eder

В центъра на Трифид

Горната снимка показва централната част на мъглявината Трифид – област на звездообразуване в съзвездието Стрелец. Тази мъглявина е известна и като M20 – една от най-младите емисионни мъглявини с възраст само от около 300000 години. Мъглявината се намира 9000 светлинни години от нас, а показаната на снимката част обхваща област от около 10 светлинни години.

Image credit:  Subaru Telescope (NAOJ), Hubble Space Telescope, Martin Pugh; Processing: Robert Gendler

Стената

На горната снимка е показана част от мъглявината Северна Америка (North America), наречена Стената в Лебед (Cygnus Wall). Тази част от мъглявината се простира на 15 светлинни години и се намира на 1500 светлинни години от нас в съзвездието Лебед.

Image credit: Nick Pavelchak

NGC 2170

На горното изображение праховата мъглявина NGC 2170 се намира вляво от центъра. Край нея се виждат и други сини отражателни мъглявини, червена емисионна област и многобройни тъмни мъглявини. Всички те се дължат на огромния молекулярен облак в Еднорог. Този облак Mon R2 е само на 2400 светлинни години от нас.

Image credit:   Ignacio Diaz Bobillo