Пръстен

Добре познатата мъглявина Пръстен (М57) е разположена на 2000 светлинни години от нас в съзвездието Лира. Горното детайлно изображение е резултат от комбинирането на изображения от три различни телескопа в три различни области на спектъра. Горе над М57 се вижда и спиралната галактика IC 1296.

Image credit:

Vicent Peris (DSA / OAUV / PixInsight), Jack Harvey (DSA / SSRO),
Steve Mazlin (DSA / SSRO), Jose Luis Lamadrid (DSA / ceFca), Ana Guijarro (CAHA), RECTA, DSA.

 

 

По следите на праховите дяволи

Горното изображение е част от снимка с висока резолюция на марсианската повърхност, получено от камерата HiRISE на борда на Mars Reconnaissance Orbiter.  На изображението се виждат множество пресичащи се тъмни ивици на фона на по-светлата марсианска почва. Счита се, че тези следи са резултат от действието на марсианските прахови дяволи – малки прахови вихри. Такива вихри се срещат и на Земята в пустинните области и представляват издигащ се нагрят въздух. Те съществуват само няколко минути и са видими, защото вдигат праха и оставят по-тежкия тъмен пясък открит.

Image credit:

HiRISE, MRO, LPL (U. Arizona), NASA

NGC 7331 и отвъд

Голямата красива спирална галактика NGC 7331 често се дава като аналог на Нашата галактика. Тя се намира на 50 милиона светлинни години от нас и се наблюдава в съзвездието Пегас. Галактиките, които се виждат на заден план, имат размер 1/10 от видимия размер на NGC 7331 и съответно са 10 пъти по-отдалечени от нея.

Image credit:

Ralf Muendlein (data acquisition), Wolfgang Kloehr (processing)

 

 

 

Плеядите и Калифорния

Горе в дясно сияят Плеядите. Те са един от най-ярките и лесно наблюдаеми разсеяни звездни купове на нашето небе. Плеядите наброяват около 3000 звезди, простират се на 13 светлинни години и се разполагат на 400 светлинни години от нас. В долния ляв ъгъл се забелязва мъглявината Калифорния (NGC 1499). Тя е разположена на 1500 светлинни години от нас. Наречена е така поради наподобяващата форма на щата Калифорния.

Image credit:

Rogelio Bernal Andreo (Deep Sky Colors)

 

M52 и Балонче

 

Мъглявината Балонче или NGC 7635 се намира в  комплекс от междузвезден газ и прах, и представлява „мехур“ с диаметър 10 светлинни години. Тя е резултат от звездния вятър на масивна звезда от спектрален клас О, намираща се в центъра и. От своя страна М52 е разсеян звезден куп и наброява хиляди звезди в една област от около 25 светлинни години. Двата обекта се наблюдават на северната граница на съзвездието Касиопея. Разстоянието до  NGC 7635 е 11000 светлинни години, а до М52 – 5000.

Image credit: Tony Hallas

 

 

 

 

 

Чайка

Мъглявината Чайка е комплекс от газ, прахови облаци и млади звезди. Тя се разпростира на повече от 250 светлинни години на разстояние 3800 светлинни години от нас.

Image credit: Frank Barrett, Steve Davis

NGC 1579

Ярко оцветената NGC 1579 прилича на много по-известната мъглявина Трифид, но е разположена значително по-северно от нея, в съзвездието Персей. NGC 1579 се намира на разстояние около 2100 светлинни години, а размерът и е 3 светлинни години.Както и при Трифид, тя е оцветена в червено и синьо, а в централната и част са добре видими тъмни прахови ивици. За разлика от Трифид, червеното излъчване при NGC 1579 не се дължи на лъчение от облаци водород, нагрети от ултравиолетовото лъчение на близки горещи звезди. Това оцветяване е резултат от разсейването и лъчението на праха в мъглявината.

<!– @page { margin: 2cm } P { margin-bottom: 0.21cm } –>

Image credit: Don Goldman

Нахапаното слънце

Image credit: Armando Lee (Astron. League Philippines), 100 Hours of Astronomy (IYA2009)

Image credit: M.R. Taufik

На 26 т. г. в югоизточна Азия, Северна Африка и Австралия можеше да се наблюдава пръстеновидно слънчево затъмнение.

AE Auriga и мъглявината Пламтяща звезда

<!– @page { margin: 2cm } P { margin-bottom: 0.21cm } A:link { so-language: zxx } –>

AE Auriga е наричана пламтящата звезда, а обгръщащата я мъглявина IC 405 – мъглявината Пламтяща звезда. Ярката звезда, която се вижда в центъра на мъглявината, е толкова гореща, че излъчваната от нея синя светлина има достатъчно енергия, за да йонизира атомите на обкръжаващия я газ. При обратния процес, когато електроните отново се съединяват с протоните, се изпуска светлина в червената област на спектъра. Показаната на горната снимка емисионна мъглявина се намира на 1500 светлинни години в съзвездието Колар и може да се наблюдава в малък телескоп.

Image credit: Jorge Garcia

IC 410 и NGC 1893

Праховата емисионна мъглявина IC 410 се намира на 12 000 светлинни години в съзвездието Воловар. Видът и се формира от звездните ветрове на звездите от разсеяния звезден куп NGC 1893. Горната снимка е в условни цветове.

Image credit: Jacob Bassøe