Северно сияние пак

Поредното северно сияние, заснето от Ole Christian Salomonsen   в Muonio, Finland.

Веселба

Колко трябва да си неграмотен, за да поставиш отговорен сайт на майкрософтски боклук както IIS. Много. Току що го доказа нескопосаният сайт на столична община, след като “битивиту” каза, че там можеш да си провериш местните данъци. Резултатът е очакван:

Квинтетът на Стефан

На горната снимка е заснета първата от откритите групи компактни галактики – Stephan’s Quintet (Квинтетът на Стефан). тази група се намира на 300 милиона светлинни години от нас. От горните 5 галактики само 4 влизат в състава на групата и не е трудно да се открие коя е излишната галактика. Четирите взаимодействащи галактики (NGC 7319, 7318A, 7318B и 7317) изглеждат по-жълти. Синкавата галактика NGC 7320 е доста по-близо до нас – само на 40 милиона светлинни години и не влиза в квинтета. Квинтетът на Стефан може да бъде открит в пределите на съзвездието Пегас.

Image credit: Hubble Legacy Archive, ESA, NASA; Processing: Al Kelly

Загадъчните пръстени на свръхновата 1987A

Преди 25 години в Големия Магеланов облак избухна най-ярката за нашето време свръхнова – 1987А. Горната снимка показва загадъчни пръстени с формата на сплесната цифра 8 около остатъка от свръхновата. Засега няма обяснение защо са се образували тези структури. Предполага се, че причина може да са изхвърления от невидимата с просто око неутронна звезда или взаимодействие на звездния вятър от звездата предшественик с газа, изхвърлени при експлозията.

Image credit: ESA/Hubble, NASA

Мъглявини в Колар

Богатото на звездни купове и мъглявини съзвездие Колар е високо в зимното небе. Горното изображение обхваща 4 градуса от небето. Добре се вижда горе вляво емисионният район IC 405 известен още и като мъглявината Пламтяща звезда.  IC 410 (горе вдясно) е обширен район нза звездообразуване на 12 000 светлинни години от нас.  IC 417 и NGC 1931 (долу дясно), известни като Паяк и Муха са млади звездни купове. Купът  NGC 1907 се вижда долу почти в центъра.

Image credit: Steve Cannistra (StarryWonders)

Изгрев на Веста

Слънцето изгрява над повърхността на Веста. Снимката е направена от роботизираната космическа станция Dawn на 18 декември 2011г.

Image credit: NASA/ JPL-Caltech/ UCLA/ MPS/ DLR/ IDA

Синият кратер

Меркурий предлага интересно оцветени кратери. Горната снимка  на син кратер е на кратера Дега – един 52км кратер, заснет от  MESSENGER на 12 декември 2011г. Синьо оцветеният минерал по повърхността е все още неуточнен тип тъмна скална порода, която е е изхвърлена на повърхността при удар на метеорит. Снимката е получена с Wide Angle Camera (WAC) на MESSENGER в три дължини на вълната – 996, 748, 433 нм.

Image credit: NASA/Johns Hopkins University Applied Physics Laboratory/Carnegie Institution of Washington.

Спирално полярно сияние

На 15 февруари тази година Jason Ahrns заснема това удивително полярно сияние от Fort Yukon, Alaska.

Image credit: Jason Ahrns

NGC 1073

Много спирални галактики имат бар, преминаващ през центъра им. Счита се, че дори Млечният път има такъв. Заснетата от “Хъбъл” NGC 1073 демонстрира добре развит бар. Светлината от тази галактика пътува до нас 55 милиона години, а самата галактика се простира на 80 000 светлинни години. Може да бъде видяна с малък телескоп в съзвездието Кит.

Image credit: NASA, ESA, Hubble Space Telescope

NGC 5965 и NGC 5963

Горните 2 спирални галактики образуват фотогенична двойка, която може да бъде открита в северното съзвездие Дракон. NGC 5965 се вижда откъм ръба и цветът и е предимно жълт. Синкавата NGC 5963 е обърната към нас с диска си. На снимката се вижда още ( в долния ляв ъгъл) и малката елиптична галактика NGC 5969. Въпреки, че NGC 5965 и NGC 5963 изглеждат близки една до друга, те не са свързани и и в действителност са на голямо разстояние. NGC 5965 е на 150 милиона светлинни години, а NGC 5963 “само” на 40 милиона светлинни години.

Image credit: Stephen Leshin