M81

На 11.8 милиона светлинни години от нас в съзвездието Голяма мечка е разположена една от най-ярките спирални галактики на нашето небе – М81. Над нея се вижда спътникът и Holmberg IX, който се явява галактика-джудже. В дясна част на изображението могат да се видят прахови облаци, които се явяват част от Нашата галактика.

Image credit: Astronomy Picture Of the Day

Gliese 581

Слабичката, почти незабележима звездичка в центъра на горната снимка е Gliese 581, която нашумя тези дни покрай гръмките заглавия на журналята за „Нова Земя“ и т.н. Самата звезда е червено джудже, разположено на 20,5 светлинни години от нас по направление на съзвездието Везни. Масата му е само около 1/3 от масата на Слънцето. Около нея екип от швейцарски, френски и португалски астрономи откри 2 нови планети (с което стават 3 общо в системата), като едната се оценява като най-малката открита досега.

Добър източник по темата е http://eso.org/outreach/press-rel/pr-2007/pr-22-07.htm

Image credit: stronomy Picture Of the Day

Панорама на мъглявината в Кил

В един от най-ярките участъци на Млечния път е разположена NGC 3372, известна като Голямата мъглявина в Кил. Тя се простира на повече от 300 светлинни години и отстои на 7500 светлинни години от нас в направление на съзвездието Кил.Горното изображение е получено от комбинирането на 48 изображения с висока разделителна способност, получени от космическия телескоп „Хъбъл“.

Image credit: Astronomy Picture Of the Day

Пръстените на Уран

Съществуването на пръстенова система около Уран е открито през 1977г. Ново изследване показва, че те всъщност може да са забелязани още през 1797 от У. Хершел. През тази година Хершел е написал, че е видял пръстени около планетата, но дълго време се е считало, че е сбъркал. Както съобщава BBC, на конгрес на Royal Astronomical Society др. Stuart Eves показва, че Хершел може би е първият им откривател.

Image credit : NASA

Итокава

Итокава е 500 метров астероид с неправилна форма. Японската сонда Hayabusa успя да изследва този астероид през 2005г. като даже взе проба от повърхността му. Все още не е изяснен въпросът, защо повърхността на астероида е толкова гладка без наличие на кратери. Итокава може да се сблъска със Земята през следващите няколко милиона години .

Credit & Copyright: ISAS, JAXA

Луна над Швеция

Фотограф: P-M Hedén, Vallentuna, Sweden

Омега Кентавър

Кентавър е забележително съзвездие на южното небе. В него се намира най-близката до нас звездна система – Alpha Centauri, а също така и най-големия сферичен звезден куп в Нашата галактика – Omega Centauri (NGC 5139). Той се разполага на 15000 светлинни години от нас, а диаметърът му е приблизително 150 светлинни години.

Image credit: Martin Pugh

Да регистрираш неуловимото

Докато четете това милиарди неутрино ще преминат през тялото ви. И само една нищожна част ще взаимодейства с материята. За да се улови това взаимодействие се строят огромни детектори като показания на снимката Sudbury Neutrino Detector. Защо се хвърлят толкова усилия? Защото неутринната астрономия е единствената, която директно „надниква“ в ядрата на звездите и дава незаменима информация за условията там.

Квадратна мъглявина

Защо една мъглявина може да изглежда квадратна? Никой още не може окончателно да отговори на този въпрос. Но системата от горещи звезди MWC 922 е потопена в мъглявина именно с такава форма. Горното изображение е композитно изображение от инфрачервени снимки, получени от Hale телескопа и от изображения от Кек-2 телескопа.

Image credit: Astronomy Picture Of the Day

Плеядите, както не сте ги виждали досега

Звездният куп Плеяди е добре познат на любителите на астрономията. В горната снимка обаче трудно бихте разпознали този добре известен астрономически обект. Това е така, защото тя е направена в инфрачервения диапазон от космическия телескоп „Спитцер“ и цветовете са изкуствени. Цветовата скала отразява плътността на праха, като жълто-червените области са най-плътните.

Image credit: Astronomy Picture Of the Day