Паяк и муха

Северното съзвездие Колар изобилства от ярки купове и мъглявини. Там се намират такива забележителности като разсеяния куп M38, емисионната мъглявина IC 410, мъглявината Пламтяща звезда IC 405, както и интересната двойка IC 417 (долу ляво) и NGC 1931. Те са показани на днешната картинка и с малко фантазия изглеждат като паяк и муха. И двете мъглавини са разположени на около 10000 светлинни години от нас.

Image credit: Troy Tsounis

Раждането на планетни системи

Мъглявината Орион лесно може да бъде видяна дори с просто око около пояса на съзвездието Орион. Тя представлява огромна и близка до нас област на звездообразуване. Горният монтаж показва области, в които вероятно се намират формиращи се планетни системи. Мъглявината Орион е отдалечена на 1500 светлинни години от нас и е разположена в същия спирален ръкав на Нашата галактика, както и Слънцето.

Image credit: NASA, ESA, M. Robberto (STScI/ESA), the HST Orion Treasury Project Team, & L. Ricci (ESO)

Небесни диаманти

В центъра на областта на звездообразуване 30 Dor (Златна рибка) се намира гигантско струпване на едни от най-масивните и горещи звезди измежду познатите ни. Тези звезди образуват купа  R136 Горната снимка е резултат на модернизираната щирокоъгълна камера на телескопа „Хъбъл“.

30 Dor се намира в съседната ни галактика – Голям Магеланов облак, на 170 000 светлинни години от нас.

Image credit: NASA, ESA, & F. Paresce (INAF-IASF), R. O’Connell (U. Virginia), & the HST WFC3 Science Oversight Committee

Да разсечещ северното сияние

На 13 декември   Bjørnar G. Hansen, е заснел тази гледка на северно сияние над остров Kvaløya, Норвегия. 30 секундната експозиция е зафиксирала проблясъка на метеор от метеорния поток Джеминиди. И двете събития – северното сияние и метеорната следа стават високо в атмосферата на височини над 100 км.

Image credit: Bjørnar G. Hansen

Нептун и Тритон

Изключително красива снимка на Нептун и неговия спътник Тритон, която не може да бъде така видяна от Земята. Изображението е получено от  Voyager 2 през 1989г. при прелитането му край Нептун. Нептун притежава и няколко тъмни пръстена и излъчва повече светлина, отколкото получава от Слънцето.

Image credit: Voyager 2, NASA

Хиякутаке

През 1996 край Земята прелетя неочаквано ярка комета – Хиакутаке (на снимката). Под действието на гравитацията на големите планети орбитата на тази комета е така променена, че следващата среща с нея вероятно няма да е преди да са изтекли 100 000 години.

Image credit: Doug Zubenel (TWAN)

Цветовете на IC 1795

IC 1795 е област на звездообразуване в Касиопея. На небето IC 1795  се намира недалеко от известния двоен куп в Персей и близо до мъглявината „Сърце“ (IC 1805).  Заедно те образуват огромен комплекс на звездообразуване, който е отдалечен от нас на повече от 6000 светлинни години.

Image credit: Don Goldman

Зората на времето

Кога са се формирали галактиките? За да отговори на този въпрос космическият телескоп „Хъбъл“ направи това дълбоко изображение на небето в близката инфрачервена област. Слабите червеникави петънца, които се виждат на горната картинка, вероятно имат червено отместване повече от 8. Това означава, че тези галактики се отнасят към първото поколение галактики във Вселената. Предполага се, че ранните галактики-джуджета са съдържали много звезди с висока светимост и тяхното излъчване е преобразувало хладния газ в йонизирана плазма.

Image credit: NASA, ESA, G. Illingworth (UCO/Lick & UCSC), R. Bouwens (UCO/Lick & Leiden U.), & the HUDF09 Team

Ледената Тетида

На горната снимка е показан спътникът на Сатурн – Тетида. Изображението е съставено от най-добрите снимки, получени от сондата „Касини“ при прелитането и около спътника през 2005г. Предполага се, че белият цвят на сателита  е резултат от постоянното падане на частички лед от Е пръстена на Сатурн.

Image credit: Cassini Imaging Team, SSI, JPL, ESA, NASA

Звезда с опашка

Кометата McNaught от 2007 година беше най-ярката комета за последните 40 години. Жителите на южното полукълбо можеха да я наблюдават дори от големите градове, тък като максималната и яркост достигна -6 звездна величина.

Image credit: Robert H. McNaught