Двоен куп

В съзвездието Персей се намира широкоизвестната двойка разсеяни купове  h and Chi Perseii Те са известни също и като   NGC 869 (дясно) и NGC 884. Двата купа са на разстояние 7000 светлинни години от нас и се състоят от значително по-млади и горещи звезди от Слънцето. Разстоянието между двата купа е само няколко стотин светлинни години, а възрастта на звездите е почти еднаква, което предполага, че двата купа са се родили в една и съща област на звездообразуване.

Image credit: Neil Fleming

Галактика с полярен пръстен

В центъра на горното изображение се вижда NGC 660. Тази галактика се отнася към редкия клас на т. нар. галактики с полярен пръстен. При тях значителна част от звездите и междузвездното вещество обикалят около ядрото на галактиката по пръстеновидна траектория, перпендикулярна на галактическия диск. Такава странна конфигурация вероятно е възникнала при захвата на вещество от друга галактика. NGC 660 се намира на 20 милиона светлинни години от нас в съзвездието Риби.

Розетка

Горното изображение на мъглявината Розетка (NGC 2237) е получено в линиите сярата, водорода и кислорода, които са показани съответно в червено, зелено и синьо. На снимката добре се виждат глобулите от прах и газ, които бавно се разрушават под действието на интензивното лъчение на масивните близки звезди. Диаметърът на мъглявината е около 50 светлинни години и е разположена на 4500 светлинни години от нас в съзвездието Еднорог.

Image credit: John Ebersole

Звезден воал

Преди 7500 години една звезда от Млечния път приключва живота си в грандиозна експлозия. Мъглявината Воал (на снимката) е единственото, което остава от нея. Мъглявината се намира на 1400 светлинни години от нас в съзвездието Лебед и може да се види в малък телескоп. В момента на експлозията на звездата, тя е била ярка колкото Луната и е можело да се наблюдава в течение на няколко седмици.

Image credit: Daniel Lopez (Observatorio del Teide)

 

NGC 1097

Необикновената галактика NGC 1097 се намира на 45 милиона светлинни години от нас в южното съзвездие Печка. Малката галактика, разположена ляво надолу от центъра, е отделен обект и не е част от NGC 1097. На това забележително изображение могат да се забележат няколко „струи“, които вероятно са остатък от поглъщането на по-малка галактика. NGC 1097 принадлежи към класа на т. нар. Сейфертови галактики. В центъра и съществува масивна черна дупка.

Image credit: Robert Gendler

 

Отвъд облаците

Ярък метеор оставя следа между облаците в Sutherland, South Africа. В случая облаците са далеч над метеора и са двата спътника на Нашата галактика – Големия и Малкия Магеланови облаци. Метеорът вероятно е част от метеорния поток Леониди.

Image credit: Victor van Wulfen

 

 

Небесен пръстен

NGC 6720 (М57) е известна като мъглявината Пръстен и действително тя прилича на пръстен. Затова още преди стотина години астрономите са я нарекли така. М57 се отнася към класа на планетарните мъглявини – газови облаци изхвърлени от звезди, подобни на Слънцето, в края на живота си. Мъглявината  се намира на 4000 светлинни години от нас и лесно може да се наблюдава в съзвездието Лира.

Image credit: H. Bond et al., Hubble Heritage Team (STScI/AURA), NASA

 

 

Свръхнова в NGC 918

На горното изображение е показана спиралната галактика NGC 918. Размерът и е 50 000 светлинни години и се намира на 60 милиона светлинни години в направление на съзвездието Овен. На снимката се виждат звезди от Нашата галактика както и прахови облаци над плоскостта на Млечния път. Интересното в снимката обаче е друго. А именно – избухването на свръхнова в NGC 918 (където са чертичките). Тази свръхнова е открита през октомври от японски и американски екипи.

Image credit:

Joseph Brimacombe

Към центъра на Галактиката

Горното изображение е област към центъра на Нашата галактика, получено чрез комбиниране на снимки от най-съвършените телескопи -  Hubble Space Telescope (видим диапазон), Spitzer Space Telescope (инфрачервен) и Chandra X-ray Observatory (рентген).

Image credit:

NASA, ESA, SSC, CXC, and STScI

 

Сатурн

Горната снимка на Сатурн е заснета миналия месец от роботизираната сонда  Cassini.На снимката може да се види и сатурновият спътник Тетида.

Image credit: Cassini Imaging Team, ISS, JPL, ESA, NASA