Ирис (NGC 7023)

Image credit: Alvin Jeng (LightBuckets.com)

Кой минава на лятно време

Доколкото ефектът от преминаването на лятно време е спорен, интресно е да се види кой минава на него.

На горната карта със синьо са местата, които минават в лятно време, в червено, които не минават и в оранжево, които са минавали, но са размислили.

Image credit: astronet.ru

Чайка

Мъглявината Чайка е комплекс от газ, прахови облаци и млади звезди. Тя се разпростира на повече от 250 светлинни години на разстояние 3800 светлинни години от нас.

Image credit: Frank Barrett, Steve Davis

NGC 1579

Ярко оцветената NGC 1579 прилича на много по-известната мъглявина Трифид, но е разположена значително по-северно от нея, в съзвездието Персей. NGC 1579 се намира на разстояние около 2100 светлинни години, а размерът и е 3 светлинни години.Както и при Трифид, тя е оцветена в червено и синьо, а в централната и част са добре видими тъмни прахови ивици. За разлика от Трифид, червеното излъчване при NGC 1579 не се дължи на лъчение от облаци водород, нагрети от ултравиолетовото лъчение на близки горещи звезди. Това оцветяване е резултат от разсейването и лъчението на праха в мъглявината.

<!– @page { margin: 2cm } P { margin-bottom: 0.21cm } –>

Image credit: Don Goldman

Нахапаното слънце

Image credit: Armando Lee (Astron. League Philippines), 100 Hours of Astronomy (IYA2009)

Image credit: M.R. Taufik

На 26 т. г. в югоизточна Азия, Северна Африка и Австралия можеше да се наблюдава пръстеновидно слънчево затъмнение.

AE Auriga и мъглявината Пламтяща звезда

<!– @page { margin: 2cm } P { margin-bottom: 0.21cm } A:link { so-language: zxx } –>

AE Auriga е наричана пламтящата звезда, а обгръщащата я мъглявина IC 405 – мъглявината Пламтяща звезда. Ярката звезда, която се вижда в центъра на мъглявината, е толкова гореща, че излъчваната от нея синя светлина има достатъчно енергия, за да йонизира атомите на обкръжаващия я газ. При обратния процес, когато електроните отново се съединяват с протоните, се изпуска светлина в червената област на спектъра. Показаната на горната снимка емисионна мъглявина се намира на 1500 светлинни години в съзвездието Колар и може да се наблюдава в малък телескоп.

Image credit: Jorge Garcia

IC 410 и NGC 1893

Праховата емисионна мъглявина IC 410 се намира на 12 000 светлинни години в съзвездието Воловар. Видът и се формира от звездните ветрове на звездите от разсеяния звезден куп NGC 1893. Горната снимка е в условни цветове.

Image credit: Jacob Bassøe

Синият залез

Този месец се навършват 5 години откакто двата марсохода бродят по повърхността на червената планета. Горната снимка на залез на Марс е част от филмовото наследство, натрупано от двете сонди. Цветовете са близки, до това, което би видял човек на повърхността на планетата.

Image credit: Mars Exploration Rover Mission, Texas A&M, Cornell, JPL, NASA

NGC 2170

На горното изображение NGC 2170 е в центъра. Наред с нея се виждат и сини отражателни мъглявини, червена емисионна област и многобройни тъмни мъглявини. Показаните обекти са разположени в съзвездието Еднорог на около 2400 светлинни години.

Image credit: Thomas V. Davis (tvdavisastropix.com)

NGC 281

Газово-праховите мъглявини като горната NGC 281 изглеждат особено красиво в изкуствените цветове на линиите на водорода, сярата и кислорода. Това, което осигурява енергията за светенето на мъглявината, може лесно да остане незабележимо, а именно разсеяния звезден куп IC 1590, състоящ се от млади масивни звезди. Мощният звезден вятър на тези звезди формира причудливите газово-прахови форми в мъглявината.

NGC 281 е разположена в съзвездието Касиопея на 10000 светлинни години от нас.

Image credit: Ken Crawford (Rancho Del Sol Observatory)